Всеки се страхува от нещо. Вземете детските страхове от дядо Торбалан или страхa от числото тринадесет (да има такава фобия – трискадекафобия). Смешно нали? Макар и гореизброените фобии да ви се струват нелепи, някои хора си се страхуват от тях и се изискват здрави напъни на психоаналитиците, за да бъдат излекувани. Има обаче страхове, които парализират ежедневието на някои хора, поради простичкия факт, че причинителите на тези фобии се срещат навсякъде в нашето ежедневие. Храна, сън и други жизненонеобходими фактори, понякога могат да причинят невъзможен ужас в някои хора.

Но, не се страхувайте, а прочетете за тях в този лист. Ако откриете някой от симптомите, описани тук… незабавно потърсете помощ от психолог!

10. Хронофобия

Хронофобията е коварен термин. Докато много хора считат че това е единствено страх от часовници, всъщност хронофобията може да е страх и от самото време.  Докато не е особено трудно да разкарате всички цъкащи гадини около вас, няма лекарство срещу времето, което бавно се изплъзва през пръстите ви. И ако мацката на снимката осъзнае този факт, нейната невинност също лесно ще се изплъзне от ограниченията. Хронофобията е една от хитовите фобии, специфична за затворите.

 

Първоначалните симптоми са паническо дишане, сърцебиене, нервност. При комбинация със затворени пространства бързо води до клаустрофобия. След този катарзис, честите симптоми са флегматичност и безразличие към живота.

Снимка от Perpetually.

9. Стасибасифобия

Не, не е това, което си мислите. Макар да се доближава по звучене до българско възклицание за учудване (особено към средата), стасибасифобията е всъщност страх от стоене или вървене. Можете да помогнете на стасибасифоб да има поне 10% пълноценен живот, като го убедите, че инвалидната количка е нещо добро за него – друга опция няма.

Кофти, ако освен от собственото си стоене или ходене, клетникът изпитва страх и от останалите ходещи или стоящи същества. Тогава, единственото спасение е изолатор, където той удобно може да поседне и да диша спокойно.

 

8. Доматофобия

Ако при прочитането на името сте помислили, че става дума за страх от домати, то сте на километри далеч от истината. Къщи. Ужас, и то не само при вида на къща, а и от живеенето в тях. Не мога да си представя как точно изглеждат сградите в очите на страдащите от доматофобия, но е факт, че единственото спасение за тях е да живеят в пещера или друг натурално създаден хабитат, поне докато не ги отпусне малко фобията и не им се даде шанс за живот в апартамент.

Снимка от elliterate

7. Десидофобия

Поздравления – вие се решихте да стигнете до тази фобия и за късмет, точно тя е свързана с десидофобията – страхът от взимане на решения. Представете си следната ситуация:

Събуждате се сутринта. Дали да станете или да останете да лежите? Дали да закусите? Какво? Как? Рохко или твърдо яйце? Яйце или филия с масло? С масло или със сирене и салам?

До стигането на този въпрос, повечето от вас вече са изпили сутрешното си кафе и пътуват към офиса. За хората, болни от Десидофобия, обаче, единственото спасение е в научаването на дадено действие до ниво подсъзнателен навик. За всичко останало този човек е парализиран в собствената си несигурност, неспособен да вземе решение. Тъжна история.

Снимка от Garretc.

6. Никтофобия и Фотофобия

Тези две фобии са като двете страни на монета или черното и бялото в знака на инг и янг… буквално. Никтофобията е страх от нощта или тъмнината, докато фотофобията е пълната противоположност – страх от светлината. Спасителната опция за никтофобиците е нощем да държат всички лампи светнати, което разбира се би помогнало за преодоляване на страховете от нощта, но не и от сметката за ток. За фотофобиците решението е да обърнат изцяло режима си и нощем да щъкат из улиците с черни очила. Не, не бъркайте фотофобиците с онези странни типове с черни очила и смешни прически, които се навъртат в ранните утрини покрай „Червило“ – там историята е друга и ще научите повече за тях ако, да речем, публикуваме топ 10 наркотици.

Снимка от carbonblack

5.Антропофобия и лалофобия

Също като Номер 6, тези страхове могат да изолират напълно един индивид от нормалната обкръжаваща среда. Антропофобията е страх от хората, докато лалофобията е страх не само от безмисленото лалане, а от говоренето с други хора като цяло! Може би отшелникът, който споменахме в Номер 8 би паснал по характер с антропофоба… о не, няма да стане, и той е все пак човек – нещо ужасяващо за антропофоба.

Не забравяйте също така, че няма как да сте на гребена на вълната в социалните отношения ако изпитвате страх от това да говорите, докато около вас има друг човек. За лалофоба единственото спасение, като че ли е фейсбук… до момента, в който някой не го покани да се видят наживо.

Снимка от SaraMcL.

4. Урофобия

Оттук насетне следват едни от най-кофти фобиите, защото са свързани пряко с оцеляването на човешкия индивид. А това означава, че фобиите, като урофобията, която е страх от уриниране, могат да се окажат сериозен препъни камък в живота на човек. Единственото спасение при този тип фобия е господин катетъра, разбира се, ако след това се намери някой смелчаг, който да сменя пълните торбички, защото урофоба не би и докоснал нещо което сам е отделил. Както и да е, всеки има нужда да се облекчава и подобен страх от осъществяване на естествените нужди може да превърне в ужасно място дори тоалетните на хотел „Шератон“.

Снимка от Phil Dokas.

3. Сомнифобия и клинофобия

Не е задължително да сте клинофоб, за да сте и сомнифоб, особено когато изведнъж осъзнаете, че спането вече не е опция (и то до живот)! Човек, страдащ от сомнифобия е този, който изпитва страх от спането, докато клинофобите не понасят легла или спане в хоризонтално положение. Е, както и да е – клинофобите могат просто да спят прави, т.е. ще се оправят по някакъв начин.

Нормалните хора, обаче, имат нужда от постоянни цикли сън – бодро състояние, за да може мозъка им да обработи насъбралата се през деня информация от впечатления и дейности. От безсъние, човек може бавно да полудее, неспособен да „смели“ натрупващата се информация. Всеки от нас е имал кошмар насън, но опитайте се да си представите кошмар наяве, в който заспивате!

Снимка от rbatina

2. Фагофобия

Това е доста трудно за преглъщане.

Всеки има желание поне за три блюда на ден – закуска, обед и вечеря – независимо дали се храним типично по нашенски или сме пълни вегани. Не седят по същия начин нещата за тези, които страдат от фагофобия – страх от хранене. Има известни случаи на фагофоби, които живеят в болници и преживяват от течни диети, или ако не сте разбрали – на венозно хранене. Естествено, липсата на храница всеки ден може да е ужасно мъчително… освен ако не сте фагофоб. За подобен човек би било доста трудно дори да покани половинката си „на вечеря“. А и уикендите му са безкрайно самотни без компания, защото какво е добрата компания без добро хапване?

Снимка от: Laura Mary.

1. Анемофобия

Затаете дъх, особено ако страдате от анемофобия. Да, номер едно в тази страховита класация е оглавен от заболяването свързнао със страх от… въздуха. Със сигурност яденето, спането, отделителните процеси или проблемите със сядането биха „осакатили“ сериозно, страдащите от тези страхове. Няма, обаче, толкова „обездвижваща“ фобия, колкото анемофобията. Има няколко известни метода за борба с фобиите, но всичките те изглеждат незначителни по силата си на действие и способността да излекуват анемофобите. За сравнение – единственото решение за болните от анемофобия е капсулата с контролирана атмосфера, в която са принудени да живеят. Извън нея всяка мисъл е насочена към този страх. Дори глътка свеж въздух за проясняване на главата не би могла да помогне в този, наистина, тежък случай.