Когато хората си мислят за миниатюрни държави, в главите им изплува най-често (първо) България – земя, като една човешка длан и (второ) чудни местенца като Монако, Андора и в краен случай – Люксембург.

Но тези държави са истински гиганти в сравнение с мини-държавичките, за които ей сега ще стане дума. Тези държавенца са основани по различни причини – в знак на артистичен или политически протест или заради добрата стара причина, наречена избягване на данъци. И макар повечето от тях да не са законово признати от останалите държави, някои стигат до там, че секат собствени монети, имат конституция и провеждат избори.

Представяме ви – топ 10 на най-малките държави в света.

10. Ладония

През 1980 г шведският артист Ларс Вилкс построява серия от скулптури от дърво и камък на брега на природния резерват Кулабер в Скейн, Швеция. Приличали на странни замъци и предизвикали не само интереса на туристите, но и яда на местните жители, които обвинили Вилкс в незаконно строителство в защитена територия. Те пожелали конструкциите да бъдат премахнати незабавно, като така предизвикали гнева на Вилкс.

Не желаейки да разруши собствените си творения, той направил единственото логично в ситуацията – обявил парчето плаж, върху което били конструкциите, за неприкосновената територия на независима държава, освободена от законите на Швеция. Вилкс нарекъл новата държава Кралство Ладония и набързо сътворил знаме (зелен кръст на зелен фон) и манифест, в който се казвало, че в неговата държава данъците ще се плащат с творчество, а не с пари.

Към 2000 г броят на неофициалните жители на Ладония достига 14 000. Неофициални, защото никой от тях не живее там. Повечето от тях са приятели на артиста или поддръжници на идеята му.

Ладония разполага също с парична единица – ортуг и собствен език – вариант на латинския. Макар че има и собствен сайт, Ладония все още не е призната като отделна държава от Швеция.

9. Кралство Редонда

Територия: 2 кв километра

Историята на Редонда е странна смесица между факти и митове, създавани и разкрасявани от писатели и романисти през последните два века.

Основаването на Редонда става в началото на 19 век от Матю Шил – жител на карибския остров Монсерат. Той провъзгласил скалистия и необитаем остров Редонда за независима държава. Заради негостоприемните условия за живот, Матю така и не се преместил в собствената си държава, а управлявал от разстояние. На разстояние живеела и останалата част от народа на Редонда, на които Матю се падал крал.

После властта минала в ръцете на сина на Матю – М.П. Шийл. Той станал известен писател (един от основоположниците на научната фантастика) и бил първия историограф на минатюрната държава. Измислил също флаг и редонденски обичаи, а накрая предал короната в ръцете на своя приятел Джон Госуърт. Той се провъзгласил за крал Хуан Първи, но управлението му над стоте редонданци не останало запомнено с нищо.

Впоследствие короната минавала в ръцете на различни хора, като сред тях най-известен е испанският писател Хавиер Мариас. Той щедро раздавал титли на приятелите си, сред които Франсис Форд Копола, Рей Бредбъри и Алис Мънро.

В момента има трима претенденти за престола на необитаемия и лишен от питейна вода остров.

8. Република Минерва

Територия: 4 кв километра

Често микронациите се формират от група хора, които искат да експериментират с нови видове управление.

Република Минерва е най-известният експеримент в тази насока. Страната е основаната през 1972 от Майкъл Оливър, милионер, който искал да създаде общество, в което не се плащат данъци и други такси на правителство. Той и последователите му оградили с колчета малък риф в Южния Пасифик и след като го напълнили с пясък, за да го превърнат в остров, го обявили за Република Минерва. Построили също малка куличка, издигнали на нея минервенския флаг и обявили държавата си за независима.

За разлика от останалите микронации, за които никой никога не научава нищо, учредяването на република Минерва било посрещнато с негодувание от страните в Южния Пасифик. След като Минерва провъзгласила независимостта си и започнала да сече монети, Австралия, Нова Зеландия, Тонга и още няколко островни държави свикали конференция по темата. Тонга обявили, че държавата Минерва всъщност влиза в нейната територия и дори изпратила малка военна част, която да превземе държавата и да плени флага й.

Оттогава в Минерва не живее никой.

7. Мелчизедек

Територия: 37 квадратни километра

Малките държави често са данъчен рай, център за измами и кражба на самоличност. Доминион Мелчизедек е един от най-ярките примери.

Основан е през 1986 година от Иван Дейвид Падли и сина му Марк Логън Падли. И двамата – редовни гости на затвора. Използвайки принципа за суверенност като щит, в продължение на няколко години тази микро държава в Южния Пасифик е била средище на буквално всички видове измами – банкови измами, неплащане на данъци, фалшиви паспорти и самоличности, подправяне на документи. Доминионът е издавал и паспорти, всеки на цена от 10 хиляди долара и се предполага, че е съдействал на фирми за издаване на фалшиви лицензи.

Страната нееднократно е била заклеймявана като царство на измамите и от регулаторните органи, и от медиите, но дори в настоящия момент сайтът й работи и приема кандидатури за гражданство (срещу такса, разбира се). Доминионът настоява, че има статут, подобен на Ватикана (религиозна държава) и че територията й обхваща няколко малки островчета в Южния Пасифик, едно от които е на шест стъпки под водата.

По думите на основателите на държавата, всички съществуващи държави са отправяли заплахи към Мелчизедек, но се смята, че тези твърдения са грешни. Това обаче не възпрепятства властите на Доминиона да отправят заплахи към различни държави в медиите, най-абсурдната от които е от 1995, когато заплашват Франция с ядрена война.

6. Княжество Далечна Балдония

Територия: 4 кв километра

Княжество Далечна Балдония е основано на шега през 1948 г. от един журналист и известен ексцентрик, на име Ръсел Арундел.

Идеята за негова собствена нация му хрумва, след като по време на спортен риболов край бреговете на Нова Скотия в Канада минава покрай малък остров. По-късно той купува острова, построява малка риболовна колиба и започва да организира там редовни пиянски запои с приятелите си. По време на една от тези сбирки, късно през нощта, Арундел и приятелите му изготвят Конституцията на Балдония. Тя узаконява риболова и пиенето на ром като достойни за уважение занимания. Съставят и декларация за независимост на острова, който наричат Далечна Балдония. Решават също така да раздадат по между си държавни титли (всеки, който хване риба тон и плати такса, става княз) и да отпечатат собствена валута.

По-късно съставили и Държавна харта, според която данъците и жените нямат място на острова, както и че основният износ на Балдония се състои от празни бирени бутилки. Балдония можело да остане само шега между приятели, но Арундел публикувал в указателя телефонния си номер във Вашингтон като номера на Посолството на Княжеството.

Скоро той и въображаемата му страна започнали да получава покани за международни събития и май получили покана за членство в ООН.

Балдония станала толкова известна, че за нея се появила нелицеприятна статия в съветски вестник. Разбира се, в отговор на критиките, Арундел обявил война на СССР. Балдонската флота, която била съставена изключително от рибарските лодки на местните жители, била пусната по вода, но в крайна сметка било взето решение всички „моряци“ да се обърнат курса и да отидат да се напият.