5. Фрестония

Територия: 0,07 кв км

В края на 70-те години, малък изоставен участък от Нотинг Хил в Лондон получава световно внимание, след като обявява независимостта си от останалата част на Великобритания. Общността, нарекла себе си Фрестония заради местоположението си до пътя Фрестън, е съставена от хипита, музиканти, актьори и художници. Всички те живеят в изоставени сгради в Нотинг Хил и в даден момент получават от общината предизвестие за освобождаване на жилищата.

Не желаейки да се откажат от своя начин на живот, жителите се обединили, и след гласуване обявяват независимостта си в нощта на Хелоуин 1977. След това поискали от Обединените нации да им изпратят контингент омиротворители, за да им помогнат да се защитят от полицията. Заради силния обществен интерес, местните власти не успели да изгонят фрестонците от незаконните им жилища и се видели принудени да признаят съществуването на тази държава.

Жителите й се възползвали от възможността и скоро започнали да издават собствен вестник, издали марки, композирали химн (по-точно три) и основали дори филмов институт, в който редовно се прожектирал концерт на Sex Pistols. Фрестония се превърнала в рай за различните субкултури и през 1982 групата Clash пристигнала в страната, за да запишат албума си Combat Rock.

В желанието си да подобрят условията за живот във Фрестония, жителите му сключили договор с общината за подобряване на инфраструктурата в района. Това дефакто нарушило суверенитета на държавата и предизвиквало напускането на някои от гражданите.

Скоро след това държавата престанала да съществува, но жителите на квартала и до днес са много обединени.

4. Талоса

Територия: Неопределена, но включва голяма част от Милоуики, Антарктика и някои от френските острови в Тихия Океан.

Интернет се превръща в удобна площадка за създаване на какви ли не нации, нови държави и цели светове. Някои от тях съществуват само на хартия,но сайтовете и блоговете им им позволяват да набират нови граждани и да защитават каузите, зад които застават.

Един от най-добрите примери за такава държава е Талоса, основана през 1979 от 14-годишния Робърт Бен Мадисън от Милуоки, Уисконсин. През същата година въпросната държава се отделя от САЩ (за което Щатите май и не подозират) и бива провъзгласена за конституционна монархия с Крал Бен начело.

Първоначално Талоса било само хоби и територията на кралството обхващала само детската стая на Мадисън, но през 1995 тя станала първата държава със собствен сайт. Оттогава легендата се разпространява, а населението на Талоса расте.

Това е и една от най-развитите микронации. Почитателите на Талоса проследяват историята на държавата до времето на варварите, съставят национален химн („Станете, Талосанци“) и създават речник от 25 хиляди думи на измисления талосански език.

Като една от най-старите микронации (Мадисън твърди, че той е измисли тази дума), Талоса придобива световна популярност. Това обаче не й спестява някои повратности. Част от талосанците възстават срещу короната през 2004 и основават Република Талоса. Отново онлайн, разбира се.

3. Провинция Хът Ривър

Територия: 75 кв км

Едва няколко микронации могат да се похвалят, че са получили истинско признание от държавите, от които се „отделят“. Такъв е случаят с австралийската провинция Хът Ривър.

Историята започва през 1970, когато Леонард Кесли, фермер от Пърт, влязъл в конфликт с властите заради квотите брашно. Тъй като не могли да постигнат разумен компромис, Кесли се позовал на странен английски закон и обявил, че той и неговите 75 кв км собственост вече са отделени от Западна Австралия. Комедия от грешки и липса на действие от страна на австралийското правителство довели до реалното признаване на независимата територия.

Когато властите отишли да арестуват Леонард, той обявил себе си за „Негово височество Принц Леонард от Хът“ и така се спасил от влизане в затвора, защото според стар британски закон, благородниците имат имунитет.

Оттогава насам Провинция Хът Ривър съществува като „сива зона“. Жителите й не плащат данъци на Австралия, но правителство все още не е признало микронацията за отделна нация. В Хът Ривър имат харта за правата на жителите, знаме и валута, наречена „хътривърски долар“.

Районът се е превърнал в туристическа забележителност и много хора ходят, за да се снимат лично с принц Леонард, който вече е 80-годишен.

2. Себорга

Територия: 10 кв км

Историята на Себорга започва някъде през 10 век, когато малка територия в северната част на Италия е обявена за независима и предоставена на група монаси за построяването на манастир. 700 години по-късно територията била присъединена към тогавашното кралство Сардиния, което обхващало част от сегашна Испания и Италия. Но дори след края на Кралство Сардиния, Себорга не била официално обявена за част от Италия.

Нещата си останали така още 200 години, до 1960 г., когато местния цветар Джорджо Карбоне започнал да твърди, че районът никога не е губил своята автономия и това го прави технически независимо кралство. Карбоне успял да убеди местните хора в правотата си и скоро бил избран за неофициалния лидер на Себорга.

Въпреки новооткритата си независимост, нищо в района не се променило до средата на 90-те, когато 300 жители решили веднъж завинаги да обявят пълна независимост от Италия. Карбоне станал официалният владетел на района до смъртта си през 2009 г. По време на неговото управление кралството се сдобило с флаг, парична единица и пощенски марки. На герба може да се прочете мотото „sub umbra sede“ (стои в сянка).

Италианското правителство така и не признава официално Себорга. Жителите му все още плащат данъци на Италия и пращат децата си в италианските училища, но този факт не им пречи символично да се представят за суверенна територия със собствена армия. Армията се състои от 1 войник – лейтенант Антонело Лакало.

Наскоро себоргите избраха нов владетел – 31-годишният бизнесмен Марчело Менегати, който е текстилен магнат.

1. Кралство Сийленд

Територия: 550 кв м

Сийленд е най-известната микродържава в света. Разположена е на стар морски форт от Втората световна война в териториалните води на Великобритания. Основана е през 1967 когато известния радио водещ Пади Рой Бейтс разболага на платформата предавател за пиратското си „Ради Есекс“. Бейтс започнал да нарича платфората Сийленд (Морска земя) и през 1975 създал флаг, химн, валута и паспорти.

Бързо спечелил вниманието на международната общност, защото заявил открито намерението си да използва сила срещу всеки, навлязъл в териториалните води на Сийленд. Дори най-големите скептици били опровергани, когато през 1968 синът на Бейтс – Майкъл, стрелял с пушка по британски кораб, навлязъл в акваторията на Сийленд. Срещу него било повдигнато обвинение за употреба на оръжие, но се оказало, че Сийленд е прекалено далече от брега и не попада под юрисдикцията на британския съд. Оттогава това решение на съда се използва като неопровержимо доказателство за суверенитета на Сийленд.

В историята на страната има още един такъв случай, този път с германски гражданин, качил се на платформата незабелязано. Малко след това обаче бил заловен от Бейтс и затворен. За да защити своя гражданин, Германия изпратила пратеник на платформата, за да преговаря за освобождаването на пленика. Историята приключва щастливо за немския смелчага, но Германия отгрича да е признавала официално Сийленд.

Преди няколко години собствениците на торент сайта Pirate bay обмисляха вариант да преместят сървърите си там, за да избегнат ограничаващите закони на сушата, но до такова нещо не се стигна.

През 2010 се очаква да излезе филм за Сийленд.